Лазаровден и Цветница са част от пролетните празници на българите, заредени с изключителна светлина, енергия и любов към живота. Те празнуват зараждането на самия Живот и носят вярата в безкрайния му кръговрат.
Лазарица или Лазаровден
Народното вярване утвърждава, че този ден се празнува в чест на нивите, пасбищата и гората. Той е християнски празник, посветен на Възкресението на Лазара. Същевременно с това се изпълнява народен обреден обичай – Лазаруване. Празникът се отбелязва в съботата на шестата седмица от Великия пост и осем дни преди Великден.
Произход на името
Народна повеля гласи, че Лазар е заповедник на горите и шумаците. Той чисти и треби горите, за да правят хората ниви. Лазар има в ръцете си балтия (брадва), с която сече гората, шумака и прави орници. Ето защо този ден се казва още и Лазар.
Лазар от древноеврейски произход означава “Бог помага”. Името е символ на здраве и дълголетие.
Обичаят
Този ден се празнува в чест на Лазар. Обичаят е широко разпространен из цяла България.
През целия ден ходят лазарки, които пеят песни. Лазаруването е голям религиозен и народен обред. Смятало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се момее (да се омъжи).
Лазарките не са просто неженени жени, а са девойки, които встъпват в моминство. Прието е, че една мома ходи само веднъж да лазарува.
Бъдещите лазарки, се събират по-отрано, още преди постите, и започват да се приготвят за лазаруването, т.е. учат песните, които трябва да пеят. Тези песни ги учат от по-старите, било моми или вече булки, които са ходили “на Лазар”.
Броят на лазарките не е ограничен, но ако в селото броят им е голям, те се делят по махали. Всяка група ходи в отредена махала, защото в една къща два пъти не трябва да се лазарува.
В деня на празника две моми носят кошници за яйца, защото лазарките се даряват само с бели яйца. Други две носят криваци (дебели тояги) – символично по този начин играят мъжка роля. Случва се едната да носи кривак, а другата балтия (брадва) и тя се нарича Лазарова булка.
Като влязат в някой двор на къща, двете моми с криваците застават и издигат тоягите, а другите моми ги заобикалят в кръг. В този кръг влизат други четири лазарки (условно казано), забулени с превес над очите. Без да се хващат за ръце, те танцуват около момите с криваците.
Докато лазарките играят, около тях наредените в кръг моми пеят лазарски песни. Както коледните, така и лазарските песни са нагласени за всеки член в семейството и за всяко обществено положение. Има песни за мома, момък, за момче, за момиче, за дете, за булка, за домакин, за домакиня, за овчар, за орач и пр. Още има и песни за кмет, за свещеник, за първенец и пр. – все отлични в обществото селяни.
Лазарските песни
Лазарките имат различни песни. Когато се събират в една от лазарките за тръгване, изпяват една песен. Тръгвайки по къщите, пеят друга, а вече, спрямо домакина и социалното му положение, избират трета песен от многото варианти.
Във всяко село има мома, която всички хора признават за най-хубавата. На такава мома лазарките пеят особена песен, с която възхваляват красотата й. А в лазарските песни за някой момък се пее за неговата чиста любов и хубост, за разлика от коледните песни, в които се възпява неговото юначество.
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена.
След като лазарките обиколят всички къщи, се връщат в къщата, откъдето са тръгнали. Последно изпяват една песен, придружена с хоро. Вечерта, преди да се разделят, се уговарят къде ще се съберат на следващия ден за следващия празник – Връбница и обреда Кумичене.
Лазарова молитва за дъжд
Лазар се вози
на златни колца,
низ село ходи,
богу се моли:
– Я дай ми, боже,
ситен ми дъждец,
ситен ми дъждец,
роса да роси;
роса да роси,
трева да никне,
паун да пасе,
паун да пасе,
пера да хвърга,
пера да хвърга,
моми да берат,
Песента е публикувана от Атанас Илиев в “Сборник за народни умотворения и обичаи” от 1889 година. Записана е в гр. Пирдоп.
Лазарова песен на орача
моми и невести,
венци да вият…
Всичко е мило и драго,
всичко излезло на поле:
Сиви говеда в гората,
като се е пролет пукнала,
на хилядници овчици
и на стотини козици.
врани коньеве в полето,
Всичко е живо и здраво,
всичко на паша тръгнало.
Орачът ми оре в полето
полските черни угари,
полските цели целини.
ралото му стратурково,
жеглите му босилково.
Оратни му вола ангели,
Босилек много мирише,
та всичко живо събуди.
Всичките божи гадинки,
всичките по него тръгнали,
всичките се Богу молеха:
– Я чуй ни, Боже, молбата,
Я дай ни, Боже, подари:
на всички здраве и живот,
орачу добър берекет.
Песента е слушана от баба Вълкана Пейовица, село Литаково, Срв. вариация в Сборник за народни умотворения, 1, 23
Религиозно значение
Свети Лазар е ученик на Исус Христос. Четири дни след смъртта на Лазар, той е възкресен. Бог казва „Лазаре, излез вън!“. Лазар се съживява и излиза от гробницата си. Чудото на Лазаровото възкресение предизвиква непоносимо негодувание в първосвещениците и фарисеите.
Така Лазаровото възкресение става непосредствен повод за смъртната присъда на Исус Христос. Затова именно от този ден започва Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
Цветница е подвижен християнски религиозен и народен празник. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви). Пада се в неделята след Лазаровден.
Кумичене
На народния празник Връбница се провежда един важен за момичетата обред, наречен Кумичене.
В обредът участват всички моми, които са лазарували на предишния ден. Те се събират заедно на едно място и тръгват към реката, защото кумиченето се провежда само на река. Понякога близо до селото няма река, но колкото и далеч да е реката, момите трябва да отидат до нея.
Кумиченето става с кукла под формата на обреден хляб или с венец от върба. Има и още един вариант, който се прави много рядко – с ладийки (лодки) от папур.
Обреден хляб
Всяка мома, която има “да се кумичи”, трябва да е приготвила специален хляб за случая. Този хляб се нарича кукла, а в някои краища на страната се казва кравай или колак.
Върху хлябът кукла се увива тънка тестена пръчка. В единия край в кръгчето се поставят три топчета, които символизират две очи и уста (виж фигура 1).
Всяка мома отива на реката с този хляб, увит в чист месал (кърпа, с която се завива тестото, за да втаса). Избира се място, където водата тече по-тихо. Там всички девойки със своите бритвички (ножчета) изрязват тънки залъци от хлябовете си. Тези залъци се поставят на късо, плоско дърво (бухалка).
Когато всички залъци са наредени, една от момите натиска бухалката, за да потъне в реката и залъците да заплават. В други райони на страната обичая се провежда с венчета от върба, като всяка мома е оплита предварително свое венче. Когато всички моми се наредят покрай реката, пускат едновременно венчетата, за да се понесат по течението.
Има и вариант с ладийки (лодки) от папур. Всяка мома взема стрък папур и го издълбава като ладийка. Когато отидат на реката, всички пускат ладийките едновременно и гледат чия ще е първа. Чийто залък, венец или ладийка е най-напред от останалите – тази мома се прогласява за кумица (кръстница).
Песни
Когато тръгват за реката, момите, вървят и заедно пеят:
Войнова мале, та чула ли си,
Че войно иде от далечна пътя?
И кара войно до три кочиш(каляски):
Една кочия – войно с невяста,
Друга кочия – бяла премяна,
Трета кочия – тежко имане.
Като стигнат на реката, преди да почнат кумичането, всички моми
се хващат да играят хоро и пеят тази песен:
Злата мома, Златка!
Злата Лазар ходи,
Змейко покрай нея ходи
и на Златка дума:
– Злато, баш девойко,
Златко пристани ми! –
Златка змейну дума:
– Почекай ме, змейно,
Лазар да походя,
кума да кумувам.
Дор Златка издума,
вихрушка се свила,
Златка се издигна.
Златкините чехли
по небо хвърчеха
като две орлета;
Златкините гайтани
на земя летеха.
Като ластовоци.
Коя мома няма?
Златка мома няма.
Тази песен е много игрива и с омайна мелодия. Хорото се играе като ръченица на място, само напред и назад до три-четири стъпки. Като изпеят песента, момите пристъпват към кумиченето.
Според народни вярвания, докато не свърши кумиченето, всички се боят, че отнякъде изневиделица може да долети змей и да грабне някоя мома. Но, щом стане ясно коя е кумицата, момите вече не се боят от змея. След това страхът изчезва.
Вече направили обичая, всички моми са щастливи, засмени, викат, скачат… Кумицата върви отпред, а след нея останалите.
Като вървят по пътя, пеят следващата песен:
Кума, кума, кумице!
Сама си се кумила.
Радка се падна кумица,
Кумица, старасватица.
Напред, напред, кумице!
Напред си се паднала,
Та щеш напред да идеш,
Да пометеш дворове,
Да наредиш столове,
Да насядат кметове,
Кметове, още кметици,
Със алени сукници,
Да разредят жълтици,
Да обнижат кумица
От петите до върха.
Щом стигнат до дома на момата станала кумица, спират на вратата или портата. Семейството й, предизвестено, че тяхната дъщеря е станала кумица, се е приготвило набързо, за да посрещне гостите. Ако времето е хубаво, ги канят да седнат в двора под някое дърво или лозе, а ако е дъждовно – приготвят вътре.
Когато се настанят на масата, всяка мома отвива своя кравай, кукла или колак и го дава на семейството на кумицата. Те ги надробяват в паница, поливат с вряла вода и ядат попарата.
След като се нахранят, всички стават и играят последно хоро, докато пеят:
Много здраве на моята майка,
Нека стане рано на Връбница,
Нека иде във гора зелена,
Да набере здравец горско цвете.
Нека слезе долу във село.
Дето играят момци и девойки,
Хоро води премлада кумица.
Да си даде на мома по стръчец,
На кумицата цяла росна китка,
Защото е мойто първо либе.
След като свършат хорото и песните, всички сядат в кръг и завършват кумиченето с припевки. В тези припевки се припяват момък и мома, за които всички знаят, че се харесват. Момчетата, които бъдат припявани, присъстват, като те правят втори кръг около кръга на момите.
Такива припевки продължават, докато не се припеят всички моми, които са кумували. След това всички се разотиват. Момите в знак на уважение към кумицата й говеят, т.е. не говорят в нейно присъствие. Това говение трае до Великден, когато всички за празника се събират и тогава вече разговарят.
Приемало се е, че мома, която не е лазарувала и не се кумичила, не може да се омъжи и дори да се ожени без кумичене, пак ще я грабне змей като булка.
“Цъфнало кокиче
У Златкина градинка,
Вечер го Златка полива,
Сутрин го Стамен обира.”
(Златка се припява за Стамен)
Религиозно значение
Християнската църква чества влизането на Исус Христос в Йерусалим. В този ден се отслужва молитва и се благославят върбови клонки, които се раздават на вярващите и всеки ги отнася в дома си за здраве.
Сплита се венче от осветената в църквата върба и то се окичва на портата. Върбовите клонки символизират палмовите, с които Исус Христос е бил посрещнат в Йерусалим.
Лаленце се люлее, Лаленце се люлее,
Лазаре, на зелена ливада, то не било лаленце, Лазаре, най-ми било детенце. Очите му – звездици, лицето му – трендафил. Както кротко играло, тъй си сладко заспало. Майка му го будеше: „Стани стани детенце, мило мама момченце, да погледаш лазарки, как хубаво играят жълти чехли потропват, шити поли развяват.”
Честит имен ден на всяко слънчево и цветно име! С чест и гордост да носите хубавото си име! Цветница е денят на цветята, младостта, светлина и раждането на новия живот. Нека ярките, топли цветове са в дните ви, в мислите, в душите и сърцата ви, пуснете светлината в домовете. Бъдете много здраве, много щастливи и благословени! Весел празник!
Leave a Reply