На 30 януари 2021 г. се навършват две годишнини, свързани с читалищното и библиотечно дело. На тази дата прези 165 години в Свищов е основано първото българско читалище. На същия ден, но преди 120 години, е роден радетелят на модерното книгознание Тодор Боров.
Тодор Боров (30 януари 1901 г. – 27 май 1993 г.)
(псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров)
Роден е в град Лом, където учи до тогавашния шести клас, днешен десети клас. Продължава образованието си в Русенската мъжка гимназия, а през 1918 г. се прехвърля в софийската Втора мъжка гимназия. Завършва Софийски университет, специалност славянска филология. Следва специализация по библиотечно дело и журналистика в Берлин.
В периода 1929-1931 г. работи като библиотекар в Университетската библиотека, а след това като уредник на библиотеката при Българска земеделска кооперативна банка. Боров инициира създаването на Българския библиографски институт и е негов директор в периода от 1941 до 1964 г. Редактира Годишника на Българския библиографски институт „Елин Пелин“. Между 1944 и 1949 г. е директор на Народната библиотека.
Преподава библиотекознание и библиография в Софийски университет, първо като частен хоноруван доцент (1943), от 1947 г. като хоноруван професор и като редовен професор (от 1952). Заема и поста ръководител на катедра „Библиотекознание и библиография“
Тодор Боров е автор на следните книги:
1942 — „Пътят към книгите. Увод в библиографията“
1941 — „Книги, библиотеки, библиография (1941—1947)“
1955 — „Чехов и България. Критико-библиографска студия“
1973 — „Живот с книги (1942—1972)“
1992 — „Стъпки по пътя на един дълголетник (1901—1991)“
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЧИТАЛИЩЕ В ГРАД СВИЩОВ
Макар и заети като идея от чужбина, у нас читалищата още в началото имат тази особеност, че са институт с многостранна дейност, с многолика насоченост в рамките на общото си културно предназначение. Никъде, не само в Европа, но и в света изобщо, организацията на читалищата не е като у нас. Тук те са и книгохранилището на града, което осигурява нужната литература, и читалня, и театрална сцена, и певчески подиум, и мястото за съхраняване на музейните експонати, и не на последно място широкообществена трибуна. Читалищата в миналото са били истински общограждански клуб, който възпитава култ, почит към родното, задружност, единство в мисли, чувства и дела. Те са повдигали и крепели националното съзнание, били са извор на свободолюбивия дух на българина.
Такова е и Свищовското читалище. „Народното Свищовско читалище“, на което наследник е сегашното „Еленка и Кирил Д.Аврамови“ е основано на 30 януари 1856г. На тази дата учителите Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов се събират в дома на Димитър Начович и учредяват „читалище с музеум“. За откриването му съобщава цариградския в. „Турция“, бр.49 от 1866 г. За основател на читалището се смята и Александър Шишманов, първият негов председател, името на който е пропуснато в протокола.
