Тодор Каблешков, български революционер
Тодор Лулчов Ка̀блешков е виден български революционер, участник в Априлското въстание. Той е един от образите в първия български роман, а именно в романа на Иван Вазов „Под игото“. Участва в главите: „Представлението“ (17 глава, Първа част), „Комитетът“ (7 глава, Втора част) и др. Родовото име Каблешкови произхожда от „каблица“ – голямо дървено ведро за мляко, използвано от родопските овчари. Предполага се, че някой от първите Каблешкови е пренесъл това ведро от Родопите в Копривщица и оттам постепенно прякорът е приет като фамилно име.
Тодор Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 13 януари (1 януари стар стил) 1851 година.
Каблешков пише прочутото кърваво писмо, което гласи:
Братия!
Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…
Копривщица,20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков
Алеко Константинов, български писател
Алеко Иваницов Константинов (01.01.1863, Свищов – 11.05.1897, край с. Радилово, Пловдивска област). По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България (начало на организиран туризъм – изкачването на „Черни връх“, 27. 08. 1895). Първите отпечатани творби на Алеко Константинов са стихотворенията „Огледало“ (1880) и „Защо?“ (1881), изпратени от гр. Николаев и публикувани във вестниците „Целокупна България“ и „Свободна България“. Първата зряла творба на Константинов е „До Чикаго и назад“.В „Бай Ганьо“ е заложен реален исторически трагикомизъм, породен от бързото разместване на социални пластове в новоосвободена България и от припрения й стремеж за догонване на „другите“. Константинов прославя с лиричен патос красотата и величието на българската природа в пътеписите „Невероятно наистина, но факт…“, „Какво? Швейцария ли?“, „В Българска Швейцария“ и др. Пътеписите му носят белези и на фейлетона, и на репортажа; с остър критицизъм са засегнати битови неуредици, обществени проблеми. Звучат като повик за национално сплотяване и възпитаване на националното достойнство.
Псевдоними: Башибозук, Беньо Наков, Въса Пъцова, Един от клуба на Моралното влияние, Щастливец.
Пейо Яворов, български поет
Вместо биография:
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; — музика — лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях —
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! —
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
Александър Морфов, български композитор
Участва в създаването на Съюза на народните хорове в България. Автор е на: 2 песни за мъжки хор; около 10 за смесен хор, между които известните репертоари „Дамнян танец води“, „Баба Минковица“ и баладата „Сеймени“; около 30 военни марша; 4 солови песни е 2 със съпровод на пиано. Негов е и маршът на македонските революционери „Изгрей зора на свободата“.
Автор е на текстовете на голяма част от своите творби, както и на либретото на операта на Маестро Георги Атанасов „Запустялата воденица“.
Никола Марковски, български революционер
Никола Трифонов Марковски, наричан Коле Бабчорчето или Коле Бапчорски, е български революционер и теософ, деец на македоно-одринското освободително движение, костурски войвода.
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Колето Марковски от с. Бабчор, със средно образование, високоинтелигентен младеж, образцов организатор – войвода, ранен през въстанието, по неволя твърде рано е напуснал милия си роден край, за да се изцери и спаси живота си в мила България, но без да може – поради разклатено здраве – отново да се върне и да помогне на Костурско в новите му и по-жестоки борби след въстанието.[ |
Николай Фол, български писател и режисьор
Николай Фол, надлежно Николай Тодоров Георгиев е български писател, драматург, режисьор, културен деец и общественик, редактор на периодични издания и преводач. През 1932 г. създава първата детска театрална школа в България. В периода 1934 – 1944 г. е директор-режисьор на Софийски областен театър и на театрите в Русе, Варна и Пловдив. Поставя пиеси в Пловдив, Варна, Сливен, Пазарджик, Русе, Габрово, Плевен, Бургас, и Враца. През 1951 г. създава втората детска театрална школа.
Като писател е автор на разкази, книги и много детски пиеси, сред които „Мишока Мики“, „Принц Вей Хайвей“, „Татунчо и Татунка“, „Принцесата Пики Тики“. Поставя пиесата на Брехт „Опера за три гроша“.
Георги Калоянчев, български актьор
Монологът на Калоянчев, който ни показа позабравения смисъл на живота
Мария Луиза Българска, българска княгиня
Княгиня Мария Луиза или Мария Луиза Борисова Сакскобургготска (родена: 13 януари 1933 г.) е българска княгиня, дъщеря на цар Борис III и царица Йоанна. Тя е от рода Сакскобургготски. Неин кръстник е държавникът Александър Малинов. След проведения през 1946 г. референдум против монархията, по време на Съветската окупация на Царство България, тя е принудена да напусне България заедно с майка си и брат си Симеон II. Мария Луиза живее със семейството си в град Медисън в щата Ню Джърси в САЩ. Член е на борда на Американския университет в Благоевград.
Leave a Reply