Емили Дикинсън (1830-1886) е американска поетеса, която е автор на
около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина (повечето източници назовават от седем до десет).
Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска
преработка, за да се приведат стиховете ѝ в съответствие с поетическите норми на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви.
В наши дни Емили Дикинсън е считана за един от най-великите
американски поети.
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева –
и една пчела –
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига –
мечтата й стига.
„Аз съм никой. Ти кой си?“
„По-добре да бъда чука, отколкото наковалнята.“
„Някои казват, че думата е мъртва, когато се изрече. Аз просто казвам, че тя започва да живее в този ден.“
„Ранената сърна скача най-високо.“
„Поведението е това, което човек човек прави, а не това, което той мисли, чувства или вярва.“
„Кучетата са по-добри от хората, защото те знаят, но не казват.“
„Надеждата е нещо с пера, което се извисява в душата и тананика мелодии без думи. И никога не спира.“
„Без да знам кога ще дойде зората, ще отворя всяка врата.“
„Старостта идва изведнъж, а не постепенно както смятат повечето хора.“
„Хората се нуждаят от трудни времена и потисничесто, за да развиват мозъчните си мускули.“
„Да кажеш нищо… понякога казва всичко.“
„Че той няма да дойде отново е това, което прави живота сладък. „
„Мозъкът е по-широк от небето.“
„Това, което никога няма да се върне, е това, което прави живота сладък.“
„Не съм живяла, преди да започна да обичам.“
„Истината се среща толкова рядко, че е удоволствие да бъде чута.“
„Най-добрите приятели на душата са книгите.“
„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“
„Да бъдеш жив е сила.“
