Лев Николаевич Толстой е руски писател, религиозен философ,
публицист, общественик. Роден е на 28.08.1828 г. в имението Ясная
Поляна, Тулска губерния в стар дворянски род.
От 1840 г. живее в Казан, където учи в университета до 1847 г., когато го напуска и се установява в Ясная поляна. Там създава училище за
крепостните си селяни. С литература се занимава сериозно от края на 40-те г. на 19 век.
Умира на 20 ноември (7 ноември стар стил) 1910 г. Толстой завещава да бъде погребан под вековни дъбове край Ясная Поляна, без церемония, без кръст и име на гроба. Това е изпълнено, но през 1912 г. София Андреевна все пак заплаща на свещеник и той извършва православно опело на гроба въпреки забраната на Светия синод.
Лев Толстой е определян като най-великият романист в световната
история. Известен е като сложна и парадоксална личност, заради неговите религиозно-моралистични възгледи, които възприема през 80-те години на 19 век и които го превръщат във влиятелен морален философ и социален реформатор. Трите му най-известни произведения – романите „Война и мир“, „Ана Каренина“ и „Възкресение“ – са смятани за едни от най-значимите романи в историята и за връх на реалистичната литература.
15 велики мисли на руския писател, които ще останат вечни:
- Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
- Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.
- Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
- Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
- Истинската мъдрост не е многословна.
- Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
- Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.
- Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото… Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва – саможертва докрай.
- Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.
- Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.
- Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
- Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.
- Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.
- Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото … и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.
- Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива
добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.
