Между 80-те и 90-те години на ХIХ век в Плевен не е построена нито една обществена сграда. Освен липсата на средства, причината се крие и в липсата на планова база, необходима за ново съвременно строителство, както и на кадри за нейното създаване. На 3 март 1891 година на заседание на общината е взето решение да се възложи изработването на кадастрален и регулационен план на Плевен на предприемача Димитро Бали. Главен инженер на проекта е бил инж. Фишер – много рутиниран специалист. Архитектурните и градоустройствените проблеми се решавали от архитект Гаварди, назначен по това време за главен архитект на града. При техническото изпълнение на задачата участие взели и двама българи – Ламби и Тодор Гайтанджиеви. По това време само незначителна част от главните улици била застлана с калдъръм. Коритото на река Тученица, минаващо през цялото протежение на града, не било укрепено и се използвало за изхвърляне на отпадъци. Плевен бил много далече от водоснабдяване, канализиране и електрифициране. Поради едноетажното застрояване заемал огромна площ. Градоустройството на такова селище създава условия за различни увлечения.
Подобно на повечето по-големи градове в страната през този период и в Плевен става „сблъсък“ между старите традиции в оформяне на жилището и новите архитектурни течения. Решаваща роля играят материалните възможности и поминък на населението, но и амбициите на собствениците.
Напирало желанието на заможните граждани да построят свои нови домове под влияние на европейските архитектурни течения. Пробив бил направен по ул. „Александровска“, „Широк сокак“ или днешната улица „Васил Левски“ в частта й към Сър пазар – днешния кооперативен пазар. Това е улицата, която е ориентирана север-юг и на нея е бил изнесен както стопанският, така и може да се каже целият битов живот на плевенското население.
Още през 1880 година започнало изграждането на първите две жилищно-търговски сгради от нов тип на Атанас Костов и на Димитър Стоянов. „Изграждането на две нови къщи стана такова събитие за плевенци… на хаджи Атанас Костов и оная на наследниците на Димитър Стоянов… у-ху, да видиш любопитство – где ни, кам ни, като деца, все там…“, пише Георги Домусчиев в книгата си „Сенки от миналото“.
Атанас Костов е първият следосвобожденски кмет на Плевен – доста светла личност в историята на града. Роден е в село край Битоля, Македония. Много млад напуска родния край и се озовава в Долни Дъбник, където работи като ратай. След няколко години се жени за дъщерята на богатия чорбаджия и с капитала от своя тъст започва да върти търговия. Премества се в Плевен, където работи като писар в общината, но продължава и да търгува с жито. Помага му Христо Върбенов, който е заможен търговец на зърно, преселил се от Емборе, Македония, в Плевен.
Атанас Костов става член на тайния революционен комитет, който основава Васил Левски в Плевен. Помага на комитетските работи, когато пътува по търговски дела в Румъния. Като богат човек Костов се ползвал с доверие от турските власти, а като родолюбец бил уважаван от българите. Помага на читалище „Съгласие“ да натрупа книжния си фонд, а веднага след като става кмет сменя турските имена на улиците с имената на български революционери герои от Освободителната война и с имена на градове от Македония. През следващите години подпомага строителството в града. Къщата му, по спомени на неговите наследници, е построена около 1880 година. Тя почти напълно пренася вида на една букурещка богата къща и ако отвън няма някаква особена украса, нейната красота е била вътре – в изработката на стенописи, за които е бил повикан специално художник от Виена. Самото обзавеждане на дома е било докарано изцяло от Румъния и от Австро-Унгария.
Улица „Александровска“ е била жизнената артерия на Плевен. Тук са се помещавали много ханове, които посрещали идващите в града търговци от близките села, хора, които са имали неотложна работа в града. На мястото на един от най-старите ханове в града е построен и хотел „Вит“ през 1897 година. Изграден е върху бивш хан и е поемал изцяло нуждите на хората, които са посещавали Сър пазар, намиращ се в непосредствена близост. Постройката е на принципа на хотелската част, като първият етаж е свързан с търговски помещения, каквито са характерни за цялата главна улица, а горната част са стаи, в които са
отсядали гостите на града. Имало е и една голяма обща стая за по-бедните хора от типа на туристическа спалня.
Една от най-старите и най-красиви къщи на Старата главна е къщата на видния богат търговец на зърнени храни Димитър Стоянов. Тя е с богата архитектура,
с барокова украса, построена през 1880 година и заедно с къщата на Атанас Костов е предизвиквала възхищението на плевенското гражданство. Много хора са идвали тук, за да видят тази красота. Предполага се, че тя е дело на виенски архитект и за построяването й са използвани материали от Виена.
В непосредствена близост се намира и къщата на видния плевенски търговец Тодор Хинков – сграда, която е строена от дебърски майстори през 1890 година. И при нея първият етаж е с търговски помещения, но интересното е, че горният етаж е ползван от Плевенска търговска банка много дълго време. В резултат на дълги реконструкции и реорганизации на нейното предназначение вече е загубила предишната си красота.
Една от най-впечатляващите сгради, която се налага в общия изглед на Плевен от края на ХIХ и началото на ХХ век, е тази на търговеца на зърнени храни Димитър Върбенов. Къщата е строена през 1890 година и нейният собственик е имал невероятната амбиция да направи нещо, което да не се повтаря в Плевен. И действително е успял, като решава да я направи като копие на малък виенски дворец. За тази къща е известен архитектът – виенчанинът Велфелт . Архитектът наистина действал със замах както във външното, така и в плановото и в интериорното решение. Дограмата, голяма част от строителните материали, както и изпълнителите на декоративните елементи са докарвани от АвстроУнгария.
Всичко това така ускъпило строежа, че собственикът едва не фалирал. За жалост не доживял освещаването на разкошната къща – починал в деня преди това. Сградата е с богати стълбища, с много красиви барокови орнаменти и до ден днешен прави впечатление като една много красива и много представителна сграда в града. В този дом не е живял никой от наследниците.
Сградата е ползвана за представителни кабинети, клиника, исторически музей… Има и нереализиран проект за адаптирането й в ритуален дом. Днес тече мащабен ремонт. Какво ще се случи след него с Върбеновата къща, предстои да разберем.
Характерна за времето си е и къщата на другия брат Стоянов – Коста, който също е крупен търговец на зърнени храни. Макар и събрана между другите къщи и неотличаваща се с особена красота в уличния силует, тя е била една от най-луксозно построените сгради за своето време. Подобно на съседните е двуетажна, сключено заострена, с богата фасадна украса, но за разлика от останалите постройки тук и двата етажа са жилищни. Това е дало възможност на архитекта да направи богато планово и интериорно решение, отговарящо на изискванията на заможните европейски фамилии. Строена е през 1900 година по проект на виенски архитекти от дебърски майстори и е в необароков стил. Разполага с приемен салон, кабинет, спални, домакински и санитарни помещения. Трябва да се отбележи, че Плевен не е разполагал с водопровод по това време. Това е сградата, в която за първи път в града е прекаран самостоятелен водопровод, около който са се оформяли и сервизните помещения. Приемната част и спалните са в отделно крило от това на прислугата и домакинските помещения. Те са обхождали малък, интимен двор със зелена площ и беседка. Голяма част от строителните материали и обзавеждането са вносни.
Поради своята представителност в тази къща са отсядали неведнъж при своите посещения в Плевен княз Фердинанд, Борис III и други видни държавници. И до ден днешен, вече подновена, блести със своята красота и изящество на улицата, която представя архитектурата на края на ХIХ и началото на ХХ век.
Така че следващия път, когато минавате по Старата главна, вдигнете поглед нагоре и разгледайте вторите етажи на сградите и вижте изящните орнаменти и класическата архитектура. Там са оставили отпечатък духът на едно отминало време и стремежите на най-видните жители на Плевен.
„BG Север“ – брой 3 (21-27 януари 2011 г.)
