Джеймс Клавел: „Търсенето на истината е най-важната работа в целия свят, както и най-опасната”

Чарълз Едмънд дьо Мареск дьо Клавел е цялото име на Джеймс Клавел, британско-американски писател и филмов сценарист, известен най-вече със своите романи „Шогун“ и „Цар Плъх“ и филми като „Голямото бягство“.

Клавел е роден в Сидни, Австралия на 10 октомври 1924 г. Баща му е офицер в Британската кралска армия, поради което детството на Клавел преминава на много места, влизащи в Общността на нациите. През 1940 г. се записва в Британската кралска артилерия и е изпратен в Малайзия да се сражава с японците. През 1946 г. е издигнат в ранг капитан, но катастрофа с мотоциклет слага край на военната му кариера. Записва се в Бирмингамския университет и там се запознава с Април Страйд и през 1951 г. се жени за нея. Чрез нея се запознава с филмовата индустрия и развива желание да стане режисьор.

През 1953 г. заедно със семейството си се премества в Ню Йорк, където работи в телевизията, впоследствие заминава за Холивуд. Успява да се утвърди като сценарист с филми като „Полетът“ и „Тутси“. Съпродуцира класическия филм „Голямото бягство“. Към 1959 г. вече сам продуцира и режисира филми. През 1963 г. получава американско гражданство.
Умира в Швейцария през 1994 г. от удар – следствие на заболяване от рак.

Ето малка част от мъдрите мисли на известния писател:

 „Не можеш да си сигурен дали има Бог, докато не умреш.“

 „За истинския мъж парите не означават нищо.“

 „Без жената мъжът е просто една нелепа шега.“

 „Бог ни дава интелигентност, за да разкриваме чудесата на природата. Без този дар, нищо не е възможно.”

 „Търсенето на истината е най-важната работа в целия свят, както и най-опасната.”

 „Войните се водят от тийнейджъри, разбирате го. А всъщност трябва да се бият политиците и възрастните, които са започнали тези войни.”

„Всички истории имат начало, среда и край, а ако са добри, краят също е начало.”

„Недостигът на години не налага липса на мъдрост.”

„Само ако живееш на ръба на смъртта, можеш да осъзнаеш неописуемото удоволствие от живота.”

„Какво са облаците, освен претекст за небе? Какво е животът, освен бягство от смъртта?”

„Очите им се срещнаха и едно обещание бе дадено, прието и върнато.”

„Още сега стани скала, в която вълните на живота ще се удрят напразно…”

„Небето, облегнато на слънцето, плаче плодородни сълзи.”

„Само чрез смеха можем да останем хора.“