Дарение от книги на издателство „Захарий Стоянов“ направи Румен Петков на библиотеката на читалище „Съгласие 1869“. Дарението е от предимно детска литература и включва книги на български автори: Валери Петров, Леда Милева, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, както и такива от световната класика за деца – Андерсен, Братя Грим.
„За мен винаги е удоволствие да идвам в читалище „Съгласие“ не само защото е най-старото в региона, не само защото е от най-старите в България, а защото в нашето читалище има особена атмосфера. Независимо от преходите на времето, независимо от динамиката на събитията, включително и последните месеци, читалището показва този смисъл – да съхранява българската култура и българщината изобщо“, каза г-н Петков.
Ето и пълен списък с анотации на книгите, които той ни дари:
Зайченцето бяло/ Little Snow-White Bunny
Автор: Леда Милева
Стиховете на Леда Милева са най-популярните творби за деца у нас. Със „Зайченцето бяло“ израснаха няколко поколения. Това стихотворение естествено намери място в читанките и в много сборници. А музиката на Петър Ступел го превърна в най-любимата детска песен.
Горски приказки
Книжката включва приказките „Горска приказка“ от Лъчезар Станчев, „Весела забава в горската дъбрава“ от Лила Захариева и „В горския ЦУМ“ от Емилия Захариева. Илюстрациите са от големия български художник Никола Мирчев.
Меко казано
Автор: Валери Петров
Ах, колко е хубаво! Листата са всички
сякаш от блокче за водни боички:
виж, ясенът който цял в пламък червен е,
се моли на бука: — Дай жълто на мене! —
а жълтият бук му отвръща: — Съгласен,
но дай ми ти първо червенко от ясен! —
И толкоз са пъстри и шарени всички,
че няма в боичките толкоз панички,
какви ти панички! — езикът ни даже
не може със думи докрай да изкаже
колко е хубаво!…
Книжка за момченца
В този сборник със стихове за най-малките, чудесно илюстриран от Борислав Стоев, са побрани емблематични творби на най-ярките поети-приказници в българската литература. От Ран Босилек, Дора Габе, Багряна, Михаил Лъкатник, през Леда Милева, Николай Зидаров, Цветан Ангелов, Асен Босев, до Лиляна Стефанова, Андрей Германов и Иван Цанев, малките момченца ще се срещнат със своите литературни двойници и ще съпреживяват непреходните детски вълнения от огромния окръжаващ ги свят.
Храбрият млад шивач
Автор: Братя Грим
В книжката ще прочетете приказките „Щастливият Ханс”, „Жабокът-цар”, „Златната гъска”, „Червената шапчица” и „Котаракът в чизми”
Клепоушко
Автор: Иван Гранитски
Малкото котаче
Вече е юначе
И не ще да плаче.
Дружката му Спаска
С шарена окраска Е съвсем наясно,
Че туй котаче сладко
Бели захваща рядко…
Моите приключения с жабчето Кваки
Автор: Райна Пенева
Макар да е жабче, Кваки е добър и любознателен – същинско дружелюбно човече. Запознай се с него и няма да съжаляваш!
Косе Босе. Приказки
Автор: Ран Босилек
Изданието съдържа приказките:
Косе Босе
Какво е чудо станало
Бърза работа
Клан-недоклан
Двеста и двайсет хитрини
Баба Меца и Заю Баю
Кумчо Вълчо рибар
Мъдър Ежко
Надбягване
Готованко
Дядо и ряпа
Големанко
Мъдрият тъкач
Магаре боб яде ли?
Момче и вятър
Неродена мома
Жива вода
Незнаен юнак
Юначният брат
Залмоксис. Епична поема. Залмоксис. Критически анализ
Автор: Иван Гранитски; Иван Маразов
Поемата се чете като химн на гетското божество, хподобен на омировите, калимаховите или орфическите химни.
Започва, както му е редът, с обръщение към бога – сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената – познатия свят.
Крипта
Автор: Иван Гранитски
Влез в криптата на подсъзнанието
Изгубен в лабиринта от тунели
Извивките на мисълта ти разгадаваш
И вслушан в шепота неразбираем
На прелитащите сенки и отблясъци
Потъваш във утробата на спомените
Атлантида
Автор: Иван Гранитски
Камъкът отхвърлен от зидарите
в глава на ъгъл се плевърна
Лице на древна кариатида
обърнато навътре
Той е Познанието И вратаря
на загадъчната пирамида
Тринакия. Стихове 3 х 33
Автор: Иван Гранитски
Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не същуствуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството.
На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван Гранитски. Самата структура на книгата е изградена върху мистичното число „три“, което образува и названието на митичния остров. Вярно, в поемите на Гранитски атмосферата е различна от безметежния климат на легендарната страна. Но нали и ние живеем в епоха, когато корабокрушението е ежедневие? /Иван Маразов/
Стрелата на времето
Автор: Иван Гранитски
Дали стрелата на времето ще надбяга костенурката на Зенон
Ще се върне ли свещената прах на предците
в тела преливащи от светлината на Живота
Възможно ли е да си спомним
всички минали превъплъщения
Да ги подредим върху шахматната дъска на Вечността
Да се изправим тъй безстрашно пред Провидението строго
и да попитаме кое е бялото и кое е черното
Ако Животът преминава в Смърт
Смъртта не е ли спомен за Живота
И каква е тайната на хилядите трансформации
В ръцете на Съдбата ние сме фигурите на Играта
Гласът на тишината
Автор: Иван Гранитски
Поезията на Иван Гранитски прелива от звуци и движения, които ликуват в жаждата си за живот, но и проплакват от страх от смъртта, унищожението, забравата, неизвестността. Възторзи и съмнения изпълват нейното пространство, насищат я и й придават ново измерение, нова чувствителност и нравственост.
Панко Анчев
