Туристически забележителности, но не съвсем…

Летен „прилив“ на чуждестранни туристи се забеляза тази година в Плевен. Централната градска част с нейните забележителности се показваше на десетки посетители. А не е много за хвалене пред чужденците (и не само пред тях), защото всички сме виждали как се съхранява културното наследство в други държави и какво представляват техните, запазили духа на миналото, стари квартали.  Дори и само три от сградите от началото на Старата главна до площад „Възраждане“ да дадем за пример, достатъчни са да ни е поне малко срам.

Ако нашата НЕтуристическа разходка започне от началото на ул. „Васил Левски“, популярна в Плевен като Старата главна, няма как да не направи впечатление голяма и очевидно била блестяща за времето си къща – Върбеновата.

Тя е една от най-впечатляващите сгради, която се налага в общия изглед на Плевен от края на ХIХ и началото на ХХ век и е на търговеца на зърнени храни Димитър Върбенов. Къщата е строена през 1890 година и нейният собственик е имал невероятната амбиция да направи нещо, което да не се повтаря в Плевен. И действително е успял, като решава да я направи като копие на малък виенски дворец. За тази къща е известен архитектът – виенчанинът Велфелт . Архитектът наистина действал със замах както във външното, така и в плановото и в интериорното решение. Дограмата, голяма част от строителните материали, както и изпълнителите на декоративните елементи са докарвани от Австро-Унгария. Всичко това така оскъпило строежа, че собственикът едва не фалирал. За жалост не доживял освещаването на разкошната къща – починал в деня преди това. Сградата е с богати стълбища, с много красиви барокови орнаменти. В този дом не е живял никой от наследниците.

Сградата е ползвана за представителни кабинети, клиника, исторически музей… Има и нереализиран проект за адаптирането й в ритуален дом. За жалост нищо от това не е просъществувало.

Днес изглежда зловещо-призрачно – със зеещи прозорци, покрити с покъсани от вятъра найлони и тъжно – с евтино лъскави магазини в партера, които едва ли биха заинтригували туристите.

Скоро покривът на бившата Кръвна банка в центъра на Плевен не е горял, но никой не може да гарантира, че отново няма да пламне. За четвърти път.

Без прозорци, необезопасена, тя е удобно средище за бездомници и наркомани. Всичко това се случва в центъра на града. Без да е изолиран случай. Институциите реагират само при извънредно положение. Полицията не може да влиза и да гони неканените гости, защото сградата е частна собственост. Според официалната информация триетажната административна сграда е била в списъка на паметниците на културата под номер 101 с категория „местно значение“ и е отписана с писмо номер 7134/ 13.09.2007 г. След последния инцидент там са правени проверки, съставяни протоколи с констатациите и предписания и до там. Години наред покривът стърчи заплашително, клошарите спят необезпокоявано, а въпрос на време е да започнат парчета от тежката конструкция да се стоварват върху минувачите. Контрастът със съседната модерна новопостроена сграда е повече от символичен.

Друга сграда се руши с години в идеалния център на града. Дори и да изглежда като къща на призраци, всъщност е паметник на културата от списъка на Министерство на културата. Става дума за сградата на бившето ХЕИ на паркинга зад Мавзолея.

Къщата е частна собственост. Преди години и нейният покрив горя. Предполагаше се, че пак клошари са го причинили. Сега гледката е повече от зловеща, но предпазните заграждения поне са старателно вдигнати. И тук има съставени констативни протоколи, огледи от Министерство на културата и… тишина. Остава времето да си довърши работата и да превърне руините в пепел.

Проблемът с поддържането на частни сгради, които са паметници на културата, не е от днес. Според последните поправки в Закона за културното наследство, отговорността за паметниците на културата от местно значение е на общините.