Хубав празник Великден, още по-хубав Гергьовден, е казал българският народ. Това е огромен празник, който притежава една от най-богатите обредни системи – за хора, за добитък, свързан е с гадания, с магии, с пожелания, с изключително много обредни действия, като например пренасянето на агнето в жертва на Господ. В нашия регион още от рано сутринта се закичват стрехите с коприва или други стръкове, които се наричат на всеки член от семейството. На другия ден по степента на тяхното завехване се гадае каква година в здравословно отношение чака съответния човек. Пред стадото, което рано сутринта се изкарва на паша, се поставя червен пояс. На прибиране в кошарата овцете пак преминават през пояса.
До Гергьовден има строга забрана – не се яде мляко. На самия ден се доят овцете, прави се попара с гергьовденския хляб, който е четири вида – за овчаря, за дома, за нивата и за Богородица. Тези хлябове се месят от млада булка, която се е отродила един път, окичена със сребро. Тестото се завива с женска риза, за да са женски агнетата и да се увеличава стадото.
Нито един момент от ритуала по коленето на агнето не е самоцелен. Това става до бяла стена, кръвта изтича в бял котел (непоставян на огнището, да не е почернял). Кръвта трябва да плисне на стената, за да се види какво ще се изпише там. Събраната кръв се изхвърля в течаща вода. Кокалите от агнето се заравят и на мястото не се стъпва, за да не си стъпиш на здравето, късмета, плодородието. Типични за този празник са и люлките (някъде ги има и на Великден), на които момците люлеят своите изгори.
От материали в плевенски вестници от фонда на Библиотеката на НЧ „Съгласие 1869“. Снимка – интернет
Leave a Reply