„Върви, народе възродени“ – от стихотворение до всенароден химн

         „Върви, народе възродени“ е един от най-емблематичните и великолепни български химни. Едва ли има човек, който, чувайки мелодията, да не си спомни за ученическите години и честванията на 24 май. Нека си припомним историята на неговото създаване и да отдадем почит на двамата български просветители и учители, благодарение на които го имаме.

         През 1892 г., големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химн на Св. св. Кирил и Методи“. Същата година то е публикувано в списание „Мисъл“, кн. 9-10. Оригиналното заглавие е „Кирил и Методи“ с подзаглавие „Проект за български всеучилищен химн“. Под текста авторът, подписан като Ст. Михайловски, подава датировка „Руссе, 1892 Априлий 15“.

         Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно, през 1901 г. учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“, композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я запяли всички.

         Така се ражда всеучилищният химн „Върви, народе възродени“. Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. (На 11 май църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий). През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

         След 1944 г., заради атеистичните убеждения на новата власт, части от текста на стихотворението са променени. Като „и Бог ще те благослови“ е заменен с „напред и все напред върви“, а думите в четвъртия куплет „Духовно покори страните, които завладя с меч“ стават „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“. Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Но това е вече история.

         А „Върви, народе възродени“ си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник „24 май – Денят на славянската писменост и българската култура“.