Усещане за жена в 10 мъдри мисли и 5 стихотворения

Красотата на жената трябва бъде видяна в очите й, защото това е вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.“ – Одри Хепбърн

„Сюжетите за своите романи намирам докато мия чинии. Това е толкова глупаво занимание, че неволно ти минават мисли за убийство.“ – Агата Кристи

Най-хубава е обичаната жена. “ – Симеон Спиридонов

„Жените нямат недостатъци, те имат особености!“ – Чарли Чаплин

Най-добрият начин да накараш един мъж да направи нещо, е да му намекнеш, че вече е твърде стар за това.“ – Шърли Маклейн

Дайте на една жена правилните обувки и тя може да покори света.“ – Мерилин Монро

„Ако една жена не е права, по-добре отидете и ѝ се извинете.“ – Френска поговорка

„Красивата жена се харесва на очите, а добрата на сърцето; едната е прекрасна вещ, а другата е съкровище.“ – Наполеон

Ако ги нямаше жените, всички пари на света не биха означавали нищо.“ – Аристотел Онасис

„Има три неща, които трябва да направиш с една жена. Трябва да я обичаш, да страдаш заради нея или да я превърнеш в литература.“ – Хенри Милър

*****

ЖЕНАТА С БЕЛИЯ ШАЛ

       С очите  на  всичките  тъжни  мъже  от  квартала,
във  който  живее  жената  със  белия  шал,
те  питам:  защо  красотата  й,  господи,  бяла  – 
на  човека,  със  малката  черна  душа  –  си  дал?

       И  той  до  цъфтежа  й  нежен,  върви  начумерен,
със  слепи  очи,  сякаш  крачи  улисан  и  сам
и  топли  стотинките  в  джоба  си,  дяволът  черен,
наместо  да  стопли  ръката  й  –  бялата  –  там!…

       Дали  е  сляп,  господи,  или  има  в  очите  си  трънчета?
Веднъж  да  се  беше  поспрял   и  да  беше  видял,
че  тя  сякаш  стъпва,  по  бели  въздушни  хълмчета,
когато  върви  през  света  –  със  белия  шал…

       Не  пожелавам  жената  на  ближния  –  тъй  подобава:
нека  той  си  е  брачен  стопанин,  аз  –  любовен  ратай,
но  когато  жената  със  белия  шал  минава,
извади  ми  очите,  господи  –  и  му  ги  дай!…

Ивайло  Балабанов

******

Очите ѝ, уви, не са звeзди,
устата ѝ – и те не са корали,
не са две преспи смуглите гърди,
косите ѝ са телени спирали;
с червено-белите дамаски рози
не ще сравниш и нейните страни,
ухае тя, но мирис като този
не би могъл с балсам да се сравни;
обичам да я слушам, но не мога
да кажа: дивен ангелски хорал,
не тича като нимфа босонога,
че често гази в уличната кал;

но тя ли лесно ще отстъпи, тя ли,
на дамите, измамени с възхвали.

Шекспир

******

КОЛКО СИ ХУБАВА!…

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече – обичай ме!

Не се щади – обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си – със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги – и никога

ти няма да си глупава – обичай ме!

И да си зла – обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава… Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество –

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава – повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения – прощавай ми

внезапните пропадания някъде –

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога – откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги –

завинаги.

И колко ми е невъзможно… Колко си

ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

Христо Фотев

******

РИСУНКА

Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг…
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра…

Искам да те нарисувам…

Владимир Башев

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*