„Красотата на жената трябва бъде видяна в очите й, защото това е вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.“ – Одри Хепбърн
„Сюжетите за своите романи намирам докато мия чинии. Това е толкова глупаво занимание, че неволно ти минават мисли за убийство.“ – Агата Кристи
„Най-хубава е обичаната жена. “ – Симеон Спиридонов
„Най-добрият начин да накараш един мъж да направи нещо, е да му намекнеш, че вече е твърде стар за това.“ – Шърли Маклейн
„Дайте на една жена правилните обувки и тя може да покори света.“ – Мерилин Монро
„Красивата жена се харесва на очите, а добрата на сърцето; едната е прекрасна вещ, а другата е съкровище.“ – Наполеон
„Ако ги нямаше жените, всички пари на света не биха означавали нищо.“ – Аристотел Онасис
„Има три неща, които трябва да направиш с една жена. Трябва да я обичаш, да страдаш заради нея или да я превърнеш в литература.“ – Хенри Милър
*****
ЖЕНАТА С БЕЛИЯ ШАЛ
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам: защо красотата й, господи, бяла –
на човека, със малката черна душа – си дал?
И той до цъфтежа й нежен, върви начумерен,
със слепи очи, сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й – бялата – там!…
Дали е сляп, господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва, по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света – със белия шал…
Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, господи – и му ги дай!…
Ивайло Балабанов
******
Очите ѝ, уви, не са звeзди,
устата ѝ – и те не са корали,
не са две преспи смуглите гърди,
косите ѝ са телени спирали;
с червено-белите дамаски рози
не ще сравниш и нейните страни,
ухае тя, но мирис като този
не би могъл с балсам да се сравни;
обичам да я слушам, но не мога
да кажа: дивен ангелски хорал,
не тича като нимфа босонога,
че често гази в уличната кал;
но тя ли лесно ще отстъпи, тя ли,
на дамите, измамени с възхвали.
Шекспир
******
КОЛКО СИ ХУБАВА!…
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече – обичай ме!
Не се щади – обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си – със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги – и никога
ти няма да си глупава – обичай ме!
И да си зла – обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава… Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество –
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава – повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения – прощавай ми
внезапните пропадания някъде –
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога – откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги –
завинаги.
И колко ми е невъзможно… Колко си
ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Христо Фотев
******
РИСУНКА
Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг…
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра…
Искам да те нарисувам…
Владимир Башев
Leave a Reply