150 години от рождението на Панайот Пипков

„Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце…“ Панайот Пипков

         На 21 ноември 2021 г. се навършват 150 години от рождението на автора на „Химн на светите братя Кирил и Методий“, знаковия български композитор Панайот Пипков.

         Панайот Пипков е един от композиторите от т. нар. „Първо поколение“. Но той не е просто композитор. Неговата творческа натура не би могла да бъде ограничена само дотам. Автор на стихове, (понякога към собствената си музика), хорист и диригент на хорове и оркестри, капелмайстор , акордьор на стари пиана, учител по музика и актьор в няколко театрални школи в Пловдив и в София. Именно с помощта на неговите колеги в една от тези трупи – на столичния театър „Сълза и смях“, Пипков заминава за Милано, където развива таланта си в местната консерватория.        

         Той е родом от Пловдив. Прекарва по-голямата част от живота си и го завършва в София, но преживява най-щастливия си и пълноценен период в Ловеч. В града на люляците той живее само 5 години, превърнали се в най-продуктивните в живота му. Веднага става душата на музикалния живот край Покрития мост. Композиторът подпомага местните музикални формации, създавайки репертоара и ръководейки част от тях, включително и военния духов оркестър на 34-ти Троянски полк. Макар и посмъртно тези негови заслуги са оценени и през 2001 година Панайот Пипков е обявен за почетен гражданин на Ловеч.

Днес Националното училище по изкуствата в Плевен носи неговото име.

         Спонтанното композиране на музиката към написаното от Стоян Михайловски и отпечатано в списание „Мисъл“ през 1892 година като „Химн на Светите братя“ стихотворение се оказва най-значимото дело не само през тези пет години, но и през целия живот на композитора.

         Съдбата на химна, наложил се с името „Върви, народе възродени“ от този ден до днес е известна на всички. Още на следващата година химнът започва да се пее масово из цяла България на празника на славянската писменост и култура, който тогава се празнува на 11 май. Традиция, която от днешна гледна точка е залегнала толкова дълбоко в традициите ни, че изглежда невъзможно да бъде нарушена.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Български всеучилищен химн

„Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…

    О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

    които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя

    насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

    о, пресвещени старини!

България остана вярна

    на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

    извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години

    пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

    но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

    кога обходи целий мир;

за все световната просвета

    тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…

    Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

    на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;

    подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

    все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

    извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

    заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

    сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

    звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

    о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

    във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

    в Славянството во век веков!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*