„Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце…“ Панайот Пипков
На 21 ноември 2021 г. се навършват 150 години от рождението на автора на „Химн на светите братя Кирил и Методий“, знаковия български композитор Панайот Пипков.
Панайот Пипков е един от композиторите от т. нар. „Първо поколение“. Но той не е просто композитор. Неговата творческа натура не би могла да бъде ограничена само дотам. Автор на стихове, (понякога към собствената си музика), хорист и диригент на хорове и оркестри, капелмайстор , акордьор на стари пиана, учител по музика и актьор в няколко театрални школи в Пловдив и в София. Именно с помощта на неговите колеги в една от тези трупи – на столичния театър „Сълза и смях“, Пипков заминава за Милано, където развива таланта си в местната консерватория.
Той е родом от Пловдив. Прекарва по-голямата част от живота си и го завършва в София, но преживява най-щастливия си и пълноценен период в Ловеч. В града на люляците той живее само 5 години, превърнали се в най-продуктивните в живота му. Веднага става душата на музикалния живот край Покрития мост. Композиторът подпомага местните музикални формации, създавайки репертоара и ръководейки част от тях, включително и военния духов оркестър на 34-ти Троянски полк. Макар и посмъртно тези негови заслуги са оценени и през 2001 година Панайот Пипков е обявен за почетен гражданин на Ловеч.
Днес Националното училище по изкуствата в Плевен носи неговото име.
Спонтанното композиране на музиката към написаното от Стоян Михайловски и отпечатано в списание „Мисъл“ през 1892 година като „Химн на Светите братя“ стихотворение се оказва най-значимото дело не само през тези пет години, но и през целия живот на композитора.
Съдбата на химна, наложил се с името „Върви, народе възродени“ от този ден до днес е известна на всички. Още на следващата година химнът започва да се пее масово из цяла България на празника на славянската писменост и култура, който тогава се празнува на 11 май. Традиция, която от днешна гледна точка е залегнала толкова дълбоко в традициите ни, че изглежда невъзможно да бъде нарушена.
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Български всеучилищен химн
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
