Ангел Кънчев заема едно от първите места сред борците, посветили живота си на национално-революционните борби за освобождение на България от турско робство.
Ангел Кънчев Ангелов е български революционер. Tой е роден на 11 ноември 1850 година в град Трявна, където прекарва детските си години. Учи в тревненското училище при Петко Рачев Славейков, от когото получава първите уроци по родолюбие.
Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия).
Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. „Дунавска зора“ Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските нашественици.
Учи в Земеделско-индустриалното училище в град Табор (Чехия) (1870 – 1871). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе.
Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски във ВРО. В края на август същата година се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време успява да разгърне широка дейност.
На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и е обграден от османската полиция. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си. Последните му думи са: „ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ“.
В близост до мястото на самоубийството има изграден паметник. Днес домът на Ангел Кънчев е превърнат в музей.
Aнгел Кънчев [беше] добър момък с ангелска душа… рядко се раждат такива достойни българи.
Панайот Хитов
Кънчев беше умен и образован момък, а освен това и горещ патриотин…
Любен Каравелов
Ангел Кънчев беше до такава степен представителен момък, щото и в днешно време той можеше да произведе впечатление във всяко село и град.
Захари Стоянов
Той беше момък с чиста и висока нравственост, момък с добре сформиран, чист характер на крайна честност, искреност и откровеност.
Симеон Златов
Leave a Reply