Днес, 23 октомври, се навършват 100 години от рождението на италианския писател Джани Родари. Определян е като най-големия италиански автор на детска литература. Знаменити са книгите му „Приключенията на Лукчо“, „Джелосомино в страната на лъжците“, „Животни без зоопарк“ и др. Награждаван е с медал „Ханс Кристиан Андерсен“. Творчеството му е превеждано на много езици, включително български. Работил е и като журналист. Умира през 1980 г. Представяме ви цитати от Джани Родари, публикувани в goodreads.com.
„Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.“
„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“
„Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.“
„Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“
„В страната на лъжите истината е болест.“
„Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.“
„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“
„Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.“
В Библиотеката с кака Ани: Джани Родари и изработване на сувенири (видео)
„Чудят се всички момиченца,
чудят се всички момченца:
небето е цяло, едно,
а е на всички оченца
То е мое, когато го гледам,
и на тоя до мен, и на тебе,
на царя, на градинаря,
на поета, на малкото бебе.
Няма бедняк така беден,
че да не го притежава.
За лъва и за зайчето то е
обща въздушна държава
И никак не се изхабява,
ако пръв го погледне съседа,
не става по-малко красиво,
за който последен го гледа.
А щом е така – питат всички
момиченца и момченца, –
защо е небето цяло,
а земята на малки парченца?“ – „Небето е на всички“
„Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.“
„Вярно, пощенските марки
имат шарки
много ярки,
но лепилото по тях
и до днеска не разбрах
как го правят и защо
винаги да има то
вкус на тапа,
вкус на ряпа!
Няма ли един химик
със чувствителен език
да направи лепилата
по-приятни за децата!
И да имаме тогава
една серия такава:
хем със весели картинки,
хем със вкус на боровинки!“
Leave a Reply