Датата 22 септември 1908 година завинаги остава в родната историография като един от моментите, в които българският политически елит показва завидни умения и възползвайки се от благоприятната международна обстановка успява да извлече максимума за държавата. Предлагаме Ви един по-различен поглед за историческите събития тогава- този на писателката Неда Антонова, както и пълния текст на Манифеста на княз Фердинанд:
„На 22 септември 1908 година в църквата „Свети 40 мъченици” на старопрестолния град княз Фердинанд чрез манифест обявява:
„… за да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”.
И смирено приема молбата на председателя на Народното събрание и на министър-председателя да спази вековната традиция на българската държавност и да се нарече цар.
(Короната отдавна е изработена в Мюнхен.)
В този ден българите сами се освобождават от остатъците на петвековното робство и от гибелните на народа ни клаузи на Берлинския договор.
Щастливата вест е съобщена на софийското гражданство чрез прочитане на телеграма пред входа на Военния клуб.
Същия ден френският посланик в София Морис Палеолог донася на своето правителство:
„Фердинанд смята, че шедьовърът на политиката му е постигане на мечтата му за царство, без да се обвързва нито с Русия, нито с Австрия и без да губи свободата на действията си”.
На следващия ден – 23 септември – в Двореца е окачен портрет на Монарха в одеждите на византийски император.
Същата вечер новопрогласеният цар влиза в София на кон. До него царица Елеонора в бяла рокля.
Множеството вика „ура”, пее и благославя.
Слънцето красиво залязва над Витоша, а в душите изгрява величественият и тъй дълго лелеян идеал: националното обединение.
Раната Македония.
И копнежът на свободния да се види освободител.
Този копнеж – макар и за кратко – слива в едно цар и народ.
Из документалния роман „Царица Елеонора Българска“ на Неда Антонова
Манифест за провъзгласяване независимостта на България
прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 година във Велико Търново
„По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!“
Leave a Reply