5 цитата за размисъл от Захарий Стоянов

На 2 септември 1889 г. в парижкия хотел „Сюиз“ умира Захарий Стоянов. Тогава той е само на 39 години. Смъртта му и до днес остава загадка, въпреки лекарското заключение – преплитане на червата. Мнозина смятат, че е бил отровен. Сред по-атрактивните версии за отравянето, стоят хипотези, че пръст в това тъмно дело имат масонски кръгове. Направена е аутопсия със заключението, че е получил „стомашна перфорация с последвал дифузен перитонит“. Така или иначе, смъртта на Захарий Стоянов е тежка загуба за българската общественост, политика и книжнина. Неповторимият автор на „Записките“ оставя ярка следа в нашата история.

5 цитата за размисъл от Захарий Стоянов:

1. А ти какъвъ ще да станешъ, бай Василе, когато се освободимъ? — попиталъ го единъ пѫть Божилъ Георгиевъ въ присѫтетвието на други трима апостоли: Ангелъ Кънчевъ, Димитъръ Общи и Сава Младеновъ.

— Когато се освободи България, за мене не остава вече работа помежду ви, — отговорилъ той. — Тогава азъ ще да отида въ Русия и ще съставямъ комитети, защото тамъ, макаръ и да нѣма чалми, народътъ е потиснатъ повече отъ насъ.“ – „Васил Левски. Черти от живота му“, Пловдив, 1883 г.

2. „Най-после към вас, братя, прости сиромаси, се обръщам. За вас съм се трудил да напиша настоящата книга, за да ви покажа, че най-горещите борци и защитници на нашето отечество са били не горделиви богаташи и надути учени, но прости и неучени ваши братя, които не са знаели повече от вас! Тия и никой други умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава; тия направиха да пригърми името българин по четиритех края на света; тия стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тирании, за когото учените глави ни тълкуваха, че не трябва да го разсърдяме, с гьделичкане само да гледаме за умилостивяването на неговия поглед. Всичко това тия направиха не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество – свята длъжност за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши народни светила ви служат за пример.“ – из предговора към „Записки по българските въстания“

3. „Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния…“ – из „Записки по българските въстания“

4. „Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския.“ – из предисловие към брошурата на Георги С. Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, 1886 г.

5. „Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение.“

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*