Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято… Познахте ли откъде е този цитат? Днес се навършват 100 години от рождението на неговия автор – Рей Бредбъри. Да си спомним за него с още любими цитати от негови книги:
Вземеш ли прекалено често да се питаш защо това или онова е така, в крайна сметка ще станеш много нещастен.
Имам три правила, по които живея. Първо, свърши си работата. Ако не става, млъкни и си пий джина. Когато нищо не се получава, бягай като за последно.
Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде взиман на сериозно.
Някои хора стават тъжни много млади. Няма специална причина, изглежда просто така са родени. Те се нараняват по-лесно, уморяват по-бързо, плачат по-рано и помнят повече и, както казах, стават тъжни по-млади. Знам, че съм един от тях
Злото има само една сила тази, която самите ние му даваме.
Не се страхувам от машините. Не мисля, че роботите са ни превзели. Мисля, че хората, които си играят с играчки, са ни превзели. И ако не им вземем играчките от ръцете, сме глупаци.
Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.
Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.
Първият урок, който ти дава животът е, че си глупак. Последният; че си все същият този глупак.
Когато човек е на 17, знае всичко. Когато е на 27 и продължава да знае всичко, значи все още е на 17.
Не може точно да се определи моментът, в които се поражда приятелството. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредица от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.
Мразя един римлянин, наречен Статукво! Напълни очите си с чудеса, живей, като че ли ще умреш след десет секунди. Опознай света. Той е по-фантастичен, отколкото всяка мечта, изработена във фабриките и за която си заплатил с пари. Не искай никакви граници, никаква сигурност – такива същества никога не е имало на света. И ако ги е имало, те биха приличали на голяма птица ленивец, която ден след ден виси надолу с главата от клона на някое дърво и проспива живота си. По дяволите! Раздрусай дървото и нека ленивецът се строполи на земята!
Изхвърляте от тоя живот всичко, което е сложено в него, за да му дава вкус. Пестите си времето, пестите си труда друго не знаете! Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш.
Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш.
Някой винаги очаква някого, който пък никога не се прибира. Винаги някой обича нещо повече, отколкото нещото обича него. И накрая ти се иска да унищожиш нещото, каквото и да е то, само и само да не те наранява повече.
Всеки човек в себе си е сам.
Любовта това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.
Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.
Смъртта това е постоянен бой. Аз встъпвам с нея в схватка с всеки нов разказ, повест, пиеса…. Смърт! Аз ще се боря с нея с моите произведения, моите книги, моите деца, които ще останат след мен.
Повече за автора прочетете на следващата страница:
