Да си спомним за Георги Парцалев – голямата усмивка на България (видео)

Георги Иванов Парцалев е роден в град Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. Георги Парцалев е от най-големите самоуки актьори, излизали на българската сцена. Звездата му изгрява в казармата – става трудовак, след като е лишен от студентски права в петата си година в Медицинския факултет на Софийския университет. Двамата с Енчо Багаров стават прочута двойка в Театъра на трудовата повинност.

Парцалев е поканен в Сатирата при основаването на театъра, месеци по-рано е готова справката от Държавна сигурност за изселването му от столицата. Едно от основанията е, че „разработваният обект е уволнен от Ансамбъла на трудовата повинност като вражески елемент“. В Сатирата Парцалев първоначално няма самочувствие, не се чувства на мястото си. Чуди се дали да не кандидатства в ДВТУ, но проф. Кръстьо Мирски го разубеждава, казва му, че ще развали всичко, което носи у себе си.

Публиката изпада във фурор още с първата му поява на сцената, макар и епизодична – в „Баня“, пиеса на Маяковски.

През 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-ата годеница на принца“ (1987).

Не се е женил и няма деца. Награден е с множество ордени и почести : • Заслужил артист (1969). • Народен артист (1983). • Орден „Кирил и Методий“ – I степен. • Орден „Народна република България“ – I степен (1985). • „Награда за мъжка роля“ (за Методи Рашков) от филма Сиромашко лято на XXV-ия фестивал на трудещите се (Чехословакия, 1974).

В родния му град Левски на името на Георги Парцалев е наречена улица, неговото име носи и читалището. Открита е къща-музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му. От 2005 г. през месец юни се провеждат театрални празници, носещи неговото име.

Българският Лyи дьо Фюнеc, така определя комикът Венци Мартинов идола cи – великият Георги Парцалев. “Oще като малко дете усетих обаянието на този изключителен артист. Плени ме с мекия човеколюбив хумор, който излъчва на сцената.” „И бебетата го познаваха и го обичаха, и старците го познаваха и го обичаха…“, казва Татяна Лолова за Георги Парцалев.

Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия.