Иван Миндиликов – кметът, който превръща Плевен в европейски град

122 години от рождението на един от най-успешните ни градоначалници

Иван Иванов Миндиликов, кмет на Плевен от 1924 да 1931 г., е от онези хора, които имат смелостта да приемат за предизвикателство превръщането на невъзможното във възможно. Девизът му „Плевен и над всичко Плевен“ се превръща от предизборен лозунг в смисъл и цел на цялата му по-сетнешна дейност.

Кой всъщност е Иван Миндиликов и какво означаво той за нашия град?

Иван Миндиликов е роден преди 122 години на 12 юни 1898 г. Завършва някогашната  Първа мъжка гимназия в Плевен с много добър успех през 1917 г. Веднага след това, на 19 г.,  е мобилизиран и отива на фронта. Завършва школа за запасни офицери (кога точно все още не е установено). Когато  Първата световна война свършва, той се връща в родния си Плевен. Известно време се занимава с търговия, но това не го удовлетворява и се отдава на обществено политическа дейност. Още в горните класове на гимназията е завладян от социалдемократическата идея. Това увлечение не е било мимолетно, защото от местната преса научаваме, че през 1922 г. вече е технически секретар на Градското бюро на Демократическата партия. След деветоюнския преврат през 1923 г. като неин активист е назначен в Тричленната комисия, която поема управлението на града до провеждането на нови местни избори. Първоначално е бил член, а от м. юли 1923 г. – председател.

Тричленката управлява близо година. Като неин председател Миндиликов  поема управлението на града в условията на разсипано стопанство и дълбока икономическа криза.

Икономиката е  опустошена след трите войни и след управлението на двете плевенски комуни. Основното препитание на жителите на Плевен по онова време е земеделието и търговията със зърно и едър рогат добитък. Промишленост почти няма. Младият Миндиликов осъзнава, че изходът от кризата е в създаването на общински предприятия, от една страна модерни и печеливши, а от друга – подкрепящи и подпомагащи вече съществуващите. Това заляга в програмата му и на това подчинява цялата си енергия, връзки и възможности.

Първата му стъпка е да осигури повече постъпления в общинската хазна.

Затова  Миндиликов обикаля  лично по-заможните индустриалци и търговци в града. Обяснява им ситуацията, представя им планираната от данъци  приходна сума и ги моли  те сами да я разпределят, съобразно възможностите си. Резултатът e изненадващ  и за самия него – за няколко дена в общинската хазна постъпили над 1 000 000 лв. тогавашни пари.

За да ограничи максимално разходите  още в  началото на първия си мандат, Миндиликов посяга на раздутата общинска администрация. Той съкрщава близо 100 чиновници от нея и спестява на местната хазна 3 000 000 лв. Съкращенията продължават и през следващите два кметски мандата. Така от 355 служители през 1923 г. общинската администрация намаляла до 135 души в края на 1931 г.

На изборите проведени на18 юни 1924 г. кандидатурата на Иван Миндиликов за кмет е издигната от Демократическия сговор. Плевенчани го избират и той става техен градоначалник, въпреки че е само на 26 години. Плевенското гражданство високо оценява усилията на Миндиликов, заради което още два пъти последователно го избира за кмет – 3 март 1926 и на 17 април 1929 година.

Въпреки че няма висше икономическо образование, Иван Миндиликов има знанията и способностите да прави много точни икономически анализи. Точно с такъв анализ той намири решение на проблема с общинската зеленчукова градина и общинския магазин. Двете предприятия са създадени по времето на двете плевенски комуни, но вече са натрупали сериозни загуби на местния бюджет. Младият кмет предлага  на общинските съветници зеленчуковата градина да бъде отдадена под наем за три години. Още в края на първата година става ясно, че решението е правилно. Миндиликов изпраща  до общинските съветници изложение, в което пише:

„Производството на градината е с много по-висока себестойност от това на местните зеленчукопроизводители и фактически се дотира от общината. За 3 г. тя е произвела зеленчук на стойност 793 232 лв., а е загубила 1 117 000 лв. без да плаща данъци. Произведеният зеленчук е в твърде незначителни количества, за да играе ролята на регулатор на пазара. А за годината, през която я отдадохме под наем, градината е донесла на общинската каса печалба от 500 000 лв. без никакви ангажименти от страна на общината.”

По-различно стои въпросът с общинския магазин. Решението за него е да продължи работата си, но под контрола на новосъздадена комисия, която да направи пълна ревизия на състоянието му.

По време на първия мандат на кмета е избран и Стопански съвет, който да установи истинските размери и граници на общинските земи и да ги приведе в известност. Предвижда се пълното им разработване и усвояване. За по-доброто им опазване се реорганизира службата на полските пазачи.

През втория си мандат Иван Миндиликов предлага на общинските съветници да гласуват вземането заем от 12 000 000 лв. Идеята му е основната част от парите да отиде за построяването на модерна кланица с хладилна инсталация. Той се мотивира така:

„Ползата за града ще е огромна. След като започне експлоатацията на кланицата продажбата на добитък ще се увеличи значително. Ще започне износ на клано месо за столицата и големите консумативни центрове в страната. Около кланицата ще възникнат предприятия, преработващи остатъците. Предвидените специални помещения за съхраняване на сухите кожи ще дадат възможност търговията с тях да се централизира в Плевен. Това ще увеличи годишния паричен оборот с няколко десетки милиона лева.”

Основният камък на сградата на кланицата е положен на 22 юни 1930 г. На тържеството присъствал Григор Василев, министър на земеделието по онова време.

Като продължение на тази идея известният в страната ни и на Балканите плевенски Сър пазар – пазар за добитък е преместен до новопостроената през 1930 г. ж.п. гара в града. Пазарът е изграден върху 60 дка общинска земя, а край него е построена ветеринарна лечебница.

С постъпленията в хазната от създадените доходоносни предприятия младият кмет започва да субсидира дейности, които не са печеливши, но са необходими на града. В началото на първия му мандат Плевен е имал общо 60 км улици и 9,5 км булеварди. Павираните улични платна са били само 29 км.

В края на третия му мандат уличната мрежа става общо 90 км. Завършени са и близо 160 км пътища от селата до града.

Миндиликов намира решение и на сериозния проблем с водоснабдяването – той успява да осигури достатъчно питейна вода от каптаж край село Гривица, изгражда водоем в местността „Лагера” и прокарва между тях водопровод.

Модернизира се сметопочистването в Плевен – от конски каруци то минава на камионетки „Форд”. Пожарната служба в града е оборудвана с водоноски „Фиат” и нови помпи. По онова време започва и строителството на градски стадион.

Въпроса за електрифицирането на града  Миндиликов поставя още на 21октомври 1924 г. Нужни са му били много време и усилия, за да убеди опозицията в тогавашния Общински съвет, че Плевен няма бъдеще без електроцентрала и електропроводи. Накрая успява. Проучени са седем оферти за построяването на електроцентрала и е избрана австрийската фирма „Бергман”. Основният камък на централата е положен на 30 май 1926 г., а на 11 август 1928 г. обектът е приет окончателно.

Уличните лампи в града светват за първи път в деня на неговата сватба със съпругата му – Емилия Кукидова.

В изключително трудните времена след войните градоначалникът лично оглавява  новосъздаденото комисарство по прехраната в Плевен. Основан е и фонд за осигуряване на хляб за бедните. При обсъждането на бюджета за 1926/1927 г. Миндиликов предлага да се предвидят 100 000 лв. помощ за турското училище, защото турската общност в града е бедна, и 10 000 лв. помощ за еврейското училище.

Иван Миндиликов често успява да се измъкне от трудни ситуации благодарение на изключителната си находчивост. Тя му помага и през 1926 г., когато трябва да посрещне представителна делегация от Асоциацията на европейските градове.  По това време в Плевен няма подходящо заведение за високите гости и той решава да ги посрещне в… градската баня. Сградата е построена 20-тина години преди това по проект на известния архитект Никола Лазаров. Миндиликов кани европейците там. След гореща турска баня, гостите, увити в чаршафи и насядали върху килими и възглавници, били нагостени с бюреци, баклава и турско кафе.

По време на кметските си мандати  Иван Миндиликов записва задочно право в Софийския университет. Дипломира се през 1934 г.

След края на третия си мандат на практика политическата му кариера приключва. Прави опит  да се кандидатира сам за народен представител, но не успява да влезе в Народното събрание.

От януари 1929 г. издава и в. „Народна дума”, на страниците на който чертае пътищата за просперитета на Плевен.  Пише аналитични статии, но изпада в немилост от управляващите. Той е и един от учредителите на Съюза на градовете и активен негов деятел. Иван Миндиликов очертава новата стопанска физиономия на Плевен и полага солидна основа за бъдещото развитие на града. Общественикът Миндиликов е и член и на настоятелството на читалище „Съгласие“.

Въпреки влошеното му здраве, през годините на Втората световна война властите го мобилизират често и го изпращат на южната ни граница. След спукана язва и тежка операция на 24 юли 1944 г. той издъхва в шуменската болница.

И днес Иван Миндиликов е част от ежедневието на плевенчани. На неговото име са кръстени площадът пред гарата и улицата, която минава оттам.

През 2018 година Общинският съвет в Плевен посмъртно удостоява със званието „Почетен гражданин” Иван Миндиликов – един от най-добрите кметове, които градът е имал след Освобождението. Решението за присъждане на това звание е прието с гласовете на общинските съветници от всички групи. Името му се превръща в символ на възможния консенсус между политическите сили в местния парламент. Така, както той три мандата е управлявал Плевен в едни от най-смутните времена в новата ни история – от 1924 г. до 1931 г.

„Миндиликов е имал е дарбата да обединява хората. И най-върлите му врагове, когато се е обсъждал важен за града проект, са гласували „за” предложената от него идея. Бил е изключително честен. По негово време Плевен става един от водещите градове в страната”, твърдят местни историци.

Подробности за родословието, политическата и обществена дейност на Иван Миндиликов може да прочетете в книгата на Маргарита Господинава-Дешкова „Плевен и над всичко Плевен : Кметът Иван Миндиликов и неговото време“. Ще я намерите във фонда на бибилотеката при НЧ „Съгласие 1869“ – Плевен.