Видни плевенчани: Гена Димитрова – момичето от село Беглеж, което покори света

На 6 май 2021 г. се навършват 80 години от рождението на голямата оперна певица

Родена през 1941 година в с. Беглеж, Плевенско тя е една от най-значителните личности на България на световната сцена. Оперната прима е  единствената певица в света, която в продължение на десетилетия пее най-трудните партии на Абигайл, лейди Макбет, Джоконда, Турандот. Три пъти е откривала сезоните на Миланския театър – в ролята на Турандот от едноименната опера от Пучини, като Амнерис от „Аида“ на Верди и с Абигайл от „Набуко“ на Верди.

Пее още от детските си години. Първият й учител по музика е Иван Генков. С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. Приета е да следва в Консерваторията в София, но баща й бил против. За да се издържа като студентка, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, а по-заможните кандидат-прими й се подигравали зад гърба.


Гена (вдясно) със сестра си Надка в родното ѝ село Беглеж

Завършва Държавната музикална академия през 1964 г. при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров. Постъпва като стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 г. е изпратена на специализация в Оперното музикално училище към Миланския театър „Ла Скала“.

Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 г. с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди.

През 1970 г. Гена Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на 2-годишна специализация в Театралното училище към „Ла Скала“ при именитите Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио. Става победител в конкурса за оперни певци в Тревизо, в ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди.

През 1971 г. пее в „Силата на съдбата“ от Вреди във Франция. 

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в едноименната опера на Джакомо Пучини, в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в „Арена ди Верона“ през 1980 г., като Абигайл в „Набуко“ на Верди – пак там, през 1981 г., и в „Турандот“ на Пучини.


В ролята на Турандот от едноименната опера на Дж. Пучини

На 13 май 1983 г. е нейният триумфален дебют в Ню Йорк в „Карнеги хол“ с Абигайл в операта „Набуко“ от Верди. Най-успешният период в кариерата й започва след 7 декември 1983 г., когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Тоска“ в „Ла Скала“, в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи.

През сезона 1983/1984 г. е обявена за най-добра изпълнителка в „Ла Скала“ и е удостоена с наградата „Джакомо Пучини“ за високи постижения в интерпретацията на централни образи в опери на Пучини. Същата година е удостоена с приза „Паренсов“ на ръководството на „Ла Скала“ за най-успешен спектакъл.

На 27 юни 1987 г. певицата е наградена в родния град на Джузепе Верди – Бусето с наградата „Златен Верди“ за Вердиевите й героини. До този момент тази награда е била присъждана само на италиански певци. Българката е призната за една от най-големите Вердиеви певици на всички времена.

Тя провежда майсторски класове в консерваториите на София, Атина, Рим, Будапеща и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти, и участва като изпълнител на техните концерти. Певицата е изцяло отдадена на работата си и винаги готова да подкрепи младите си колеги, познава трудната цена на успеха и никога не забравя откъде е тръгнала.

През 1996 г. Гена Димитрова е удостоена с орден „Стара планина“, първа степен. На 19 ноември 1996 г. е обявена за почетен член на Софийската опера, по повод 30-годишната ѝ сценична дейност. На 31 януари 1997 г. получава наградата „Кристална лира“, връчена за първи път от Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Певицата почина в Милано на 11 юни 2005 г., след боледуване от рак.

Малко известен факт от живота на Гена Димитрова е и този, че биографична книга за нея не успява да види бял свят в България в продължение на 15 години.

Днес в Регионалния исторически музей на гр. Плевен има експозиция за Гена. Пред залата в снимки е показан житейският път на певицата – от детските й години в родното село Беглеж, до върховете на оперното изкуство и съвместните й изяви с най-прочутите имена на световната оперна сцена в края на ХХ в. Във витрини са подредени лични вещи и отличия на певицата.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*